КЀФВА МИ, несв.; кѐфне ми св., непрех. Добивам желание, настроение за нещо, пожелавам да извърша нещо; хрумва ми. — Този човек, мюдюр ефенди, много ми бави вестника с излишни опасения! Али Фехми рипнал: — Ще го бавя! Ще ходя, когато ми кефне. Хр. Бръзицов, НЦ, 260-261. — Ами изобщо деребействувал там в гаража, правел си каквото му кефне, бил едно от момчетата и все заплашвал с вас! Тарас, ТМ, 150. За Райно Глигоров, рибар от село Долен близнак, .., Камчия е някакво божество, — Кефне ли ѝ, дава!... Тя си ни е добра на нас... инак какво щяхме да правим без нея? Н. Стефанова, РП, 50-51. Но тъй като при него не може да се влиза, когато ти кефне, вдигнах телефона да си уредя нова среща. Черемухин, ПД, 25.